Само любов не стига. Всички аларми светят в червено- крещят, че няма смисъл, няма… нищо да се промени и все така ще я караме. С рани от остри зъби и насинени души, отметки от отбелязани ега като линии на прилива. Бесът да си причиняваме болка ми е непонятен, но и там има взаимност, хармония като във всичко. Просто си подхождаме всякак. Зейналата паст на липсите, които се опитваме да запълним един с друг е като черна дупка, която всмуква енергията, радостта, нас. Синхронът и единомислието, излъчването на едни и същи честоти, интуитивното и почти нечовешко разбиране, вместо да укротят, се превръщат в средство за нанасяне на по- концентрирана болка. Кога любовта ни се превърна в реваншизъм и борба за надмощие? Може би когато показахме най- тайните чудовища, които ни обитават. Когато прекрачихме границите на нормалното и изкарахме на показ същността си. Тази част от всеки, която се крие под много пластове и не се изявява, няма проявления, освен в кошмарите ни. Или в криминалните новини. Показахме демоните си, тайните си и това се превърна в неразрушимата спойка, залепила ни в едно цяло, заради която раздялата ни ще откъсне частици от нас, ще разкъса нови рани. През всичките години на доверие и огромна любов, саботираме и изпробваме чувствата си, проверяваме колко може да понесе едно човешко същество. Може би за още по голяма сигурност, всеки начинаещ психолог го знае. Изводите се натрапват. Как е възможно най- голямото щастие и най- ужасното страдание да идват от един и същ човек и защо? Кога ще се научим от грешките си, вместо да ги повтаряме и да става все- по зле? Може ли да се преформатира всичко и обещанията за нормалност да се спазят? Рецидивисти- специалисти станахме в разделянето и причиняването на рафинирана болка, нищо че и двамата ни боли. Играем дяволско танго с калкулатор в ръка и всеки пресмята стъпките си напред и назад, но винаги тези назад са повече. Искам да проумея беса, който спира разума и който ни кара да се превръщаме в диви животни без задръжки и страх, само за секунда. Тогава къде се скрива любовта ни, защо не се покаже да изчисти отровените ни, завладени от мигновена омраза сърца? И въобще, това не е любов. А медицински случай. Това е грозната истина и няма смисъл от излишни въпроси. Желая успех в любовта на всеки един от вас, които ще прочетете това и се замислете здравословна ли е вашата връзка за вас и има ли смисъл въобще да се поддържа тя! Докато е време. Защото идва един момент, отвъд който се попада в паралелна вселена и няма връщане. Все едно доброволно да оставиш да ампутират част от теб- половината част- хубава, лоша, но твоя.
Израел, рано сутринта в петък местно вре...
Какво обича "батя" Лукашенко и...
Горе главата, стегни се!Бесът да си причиняваме болка ще утихне!
Поздрав и прегръдка, мила Ландинг!:)))
иначе се сещам за един много готин разказ на Джером К Джером
който започва така
Отдавна е известно, че философията — това е изкуството да се понасят чуждите нещастия.
http://chitanka.info/text/7361-filosofijata-i-demonyt
демек обективно може и да разбираме механизъм, причини и следствия,
ама субективно ти идва да извиеш нечий врат:))
некак не ти ходи:))
нещо тематично и наздраве!
http://www.youtube.com/watch?v=Q09mPKTAI70
убедено вярвам , че преди да се споразумееш и разбереш с друг трябва да го можеш със себе си.
Също вярвам , че това е най- трудното и на много хора така и не им се отдава напълно.
Имам специална връзка с мене си, дарила съм се с най- горещата и жестока любов-хем не мога без мен си, хем съм безжалостна като сгафя и така както мене си малтретирам наум не съм си позволявала към никого да го отправям като интензивност на упрека.
Самокритичността, особено мълчаливата е нещо адски ценно, защото е единствения автокоректив след като отпадна модното в 19 век явление "морал" и в 20 век заместилото го "съвест". Поздрави!
21.11.2012 10:37
ПП Предпочитам да дразня само и единствено от желание за интелигентна дискусия ;)