Толкова много време

се борих в насрещното.

Опърли лицето ми вятъра,

изтри ми кожата  до вените.

Утешавах, прегръщах, лекувах,

лепях счупеното.

Давах без да очаквам, и не ми изглеждаше

глупаво.

Откривах вселени, преброждах галактики,

дърпах яко дявола за опашката.

Наруших разума- вселенския,

не ставало да лекувам любов със екстензия.

Миг радост след векове мълчание-

това постигнахме двамата.

Тази жестока и дълга игра на очакване,

тестване, наддаване, залагане

уби онази- добрата, милата, благата.

Останаха само оголени зъби,

подострени нокти и никакъв смут,

блестящо ярко червило маскира

душата, видяла своя личен банкрут.

Изкъртена, смазана, изплакала всички сълзщ,

а под кевлара нищо от това не личи.

Не чува ни шепот, ни стон,

Нито даже и вик.

Превърна се някак в завършен циник.

 

Горко на невинните, заблудени от външността

на светица,

неразпознали тръгнала да взривява

чеченска вдовица.

Поздрав!!! Дълбоко, красиво...Хареса ми много...

Превърна се някак в завършен циник.

Благодаря ви, зарадвахте ме

Появяваш се рядко, но...как...а???
Мнага силно!!!
Много вълнуващо и на ниво!
Развълнувах се!
Браво!
Прегръдка и хубава вечер от мен, мила Landing!:)))

сякаш от пясъчна буря стих, буря която покрива нещо и същевременно открива друго , което някога назад във времето е била скрила....
Силен "експлозивен" финал!
Поздрави!!!

Тук съм си, но като няма какво да кажа, предпочитам само да преглеждам това- онова, не че остана много за четене тук точно. Имам обаче любими нишки, които ме придърпват насам и ти си една от тях. Прегръдки и от мен :)

честно да си кажа, чак се зачудих дали за мен пишеш. Никога не съм обичала поезия, нито пък съм писала. Имам една папка с отбрани бисерчета в стихове, но те са написани от други хора и са трагично малко. Това което съм публикувала, направо не знам от къде ми излезе, или откърти е по- правилно. Все пак се радвам, че не припаднахте от смях на първия ми опит, че даже и ви хареса. Може и да е последен, много трудно се пише поезия, поне на мен ми е адски трудно. Та с това логорейно включване, исках просто да ви благодаря и да се лееко изчервя от похвалите. Суета, какво да правиш :)
ПП. Може би, подложена на културното и естетично въздействие на една особа съм прихванала поетичен вирус, знам ли? :)

а такааааааааа спипахме landing в писане на поезия!!!!!! Ако някой ми беше казал че това ще се случи щях да го заплюя хахахахаахха но ето случило се е !!! Любовта ни прави даже по-високи както казва една почти известна девойка!:)))))))))Аз пък ще кажа - пиши landing , пиши!!!

Звучи ми като мъчителна изповед....
Страхотно е!
Особено финала....
"...неразпознали тръгнала да взривява
чеченска вдовица...."

Поздрави!
http://www.youtube.com/watch?v=vL5sdu3pNrU

знайш кво хелоу щи дам ако та уордна :) Знаех си аз, че ше бера ядове с тая поезия, ма на- то като те напъне отвътре да твориш, не пита :)))))

да, сега съм сериозна. Права си- изповед е. Мъчителна е, плюс всичките синоними. Гадно е, ще се оправи. Надявам се.

Тая песен ми е толкова любима, че за мен е станала даже евъргрийн. Благодаря ти :)

Важното е да бъдеш здрава, всичко друго ще се подреди по най-добрия за теб начин! Моето житейско вярване е, че всичко ни се случва за добро, включително и лошите неща!...
Радвам се, че съм уцелила песничката!:)
Поздрави и пак ще намина!:)

и пиши, пиши ще ти олекне поне на сивите мозъчни клетки!!! за другото си си отговорна сама:)))))))))

... чеченке моя!

http://www.youtube.com/watch?v=rguhxKEBlr4&ob=av2e

Сътворено е с душа и сърце. Преживяно е.За съжаление.
Толкова по-различно от нещастните поетически напъни на местните звезди.
Поздравления,скъпа.
И...да знаеш...наистина времето лекува...макар и доста бавно.